32. СЪНЯТ НА ИГРИЛ

Вековно наследство

Мама й Игрила згодила
за Янудия Попова,
откак го згоди мама му,
весел не го е видяла,
се й кахърен, усърен.
Мама му дума Игрили:
- Игриле, синко Игриле,
откак та мама згодила,
весел не та й виждала,
се си кахърен, усърен.
Мама не та й питала:
дали не ти й на сърце,
на сърце, на табията,
тъз Янудия Попова?
Игрил майци си думаше:
- Твърде ми й, мамо, на сърце,
на сърце, на табията,
лошав съм сън сънувал:
голи циганки додоха,
зеха ми, мамо, китката,
китката, годенишката,
китката от калпака ми;
зеха ми, мамо, кърпата,
кърпата от закачалката,
кърпата от пояса ми.
Дали ми й хубав този сън?
Мама му дума Игрили:
- Игриле, синко, Игриле,
твърдя ти й хубав този сън!
Я са хубаво премени,
възседни конче хранено,
при годеница поиди,
Януда да си попиташ
дали ти й хубав този сън.
И Игрил стана, Игриле,
че са хубаво премени,
възседна конче хранено,
при годеница отиде.
Като през гора вървеше,
в гора има дюлгери,
дюлгери дъски дялаха.
Игрил дюлгери думаше:
- Помага бог, дюлгери,
че защо ви са тез дъски?
Дюлгери думат Игриле:
- Игриле, млад годенико,
за Янудия Попова:
голяма къща заправи,
киристе не и достига;
че ни у гората проводи,
киристе да и приготвим.
И Игрил мина, замина.
Като през село вървеше,
се му на тамян мирише,
на тамян и на измирно.
Среща му старец идеше,
Игрил на старец, думаше:
- Добра ти среща, дядо лю.
Що ми на тамян мирише,
на тамян и на измирно?
Че кой й умрял в селото?
Старец Игриле думаше:
- Игриле, млад годенико,
в селото сватба имаме,
далеч булката ща иде,
че я с тамян кадихме,
със тамян и със измирно,
уроки да я не фаща!
И Игрил мина, замина.
При годеница отиде
и на портите хлопаше,
като хлопаше, думаше:
- Янудо, годенице ле,
излез ми порти отвори
и ми кончето разведи!
Че не излезе Януда,
ами излезе майка и.
Тя на Игрила думаше:
- Игриле, млад годенико,
Януда й горе в собата,
тънко си дари приготвя.
И Игрил беше отишел:
Януда лежи умряла,
до две я баби къпеха
и три я моми плетяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.