319. КОГА ЛЕГНА, ДЕВОЙЧЕ, КОГА ЗАСПА

Вековно наследство

- Кога легна, девойче, кога заспа,
дали виде, девойче, сон за мене,
сон за мене, девойче, сон за тебе?
- Видов, видов, юначе, сон за тебе,
сон за тебе, юначе, сон за мене:
ти ми беше, юначе, сиви сокол,
а аз си бев, юначе, еребица;
си летнавме, юначе, во лозята,
отбервевме, юначе, здрело грозье,
здрело грозье, юначе, лисичина.
Не видоха, юначе, пъдарите,
привикаа, юначе, припляскаха;
отлетнавме, юначе, во нивьето,
си зобавме, юначе, бела пченица.
Не видоха, юначе, польяците,
привикаха, юначе, припукаха.
Отлетнавне, юначе, во башчите,
во башчите, юначе, на крушите,
отбервевме, юначе, здрели круши.
Не видоха, юначе, башчанджии,
притърчаха, юначе, не фатия;
не вързаха, юначе, бели ръце,
бели ръце, юначе, наопаку:
н' отнесоха, юначе, у кадия,
у кадия, юначе, у мухтия,
у мухтия, юначе, да не судат!
Суд ни даде, юначе, да се зейме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.