316. РАДКА КРАЙ ДУНАВ СЕДЕШЕ

Вековно наследство

Радка край Дунав седеше,
бяло си лице мийеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
като ми течеш Дунаве,
отгоре, Дунав, надоле,
ти не видя ли, Дунаве,
моето либе млад Стоян?
Дунава дума не дум,
риба моруна продума:
- Видях го, Радке, видях го,
във понеделника сутринта,
га беха петли пропеле,
двай пеле и потретиле,
девет гемии минаха.
В първата, Радке ле,
твоето либе млад Стоян -
със менна свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
"Забрави ли ма, Радке ле,
прежали ли ме, либе ле?"
Радка на Дунав думаше:
- Ще те забрава, Стоене,
кога морето пресъхне,
суха поляна да стане,
ораче да я изорат,
черни угаре да стане,
та бяло лозе посада,
лозето грозде да роди,
от грозде вино да налейем,
да пием да се опием -
тогаз ще да са забравим,
забравим, либе, прежалим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.