314. ИЗЛЕЗЛА МОМА НА ВОДА ДА ИДЕ

Вековно наследство

Излезла мома на вода да иде,
вода да налее, лице да умие.
Отде я срещна това лудо-младо,
това лудо-младо, добър ми юнак.
То си ми пита хубава мома:
- Ах гиди, моме, моме, момиче младо!
Вера си вери, мене си земи.
Мома му вели, вели, отговаря:
- Ах гиди лудо-младо, добър ми юнак!
Вера не си вярам, тебе не зимам.
Що се налути това лудо-младо,
та си обърна таз тенка пушка,
та ми юдари мома равно чело,
теллия куршум равното чело,
ситен ми барут белото сърце.
Мома си вели, вели, отговаря:
- Ах гиди лудо-младо, добър ми юнак!
Шега ти рекох, шега не знаеш;
що си кайдиса, та ма юдари,
теллия куршум равното чело,
ситен ми барут белото сърце?
Отде си дочу Руменина майка,
та си ми вели, вели, отговаря:
- Кой си кайдиса та ми юдари,
та ми удари мома Румена,
да му изсъхне левата рока,
левата рока, десното оку!
Мома си вели, вели, отговаря:
- Недеи го кълна, бре стара майко!
Той си ма иска, ти ма не даде,
ями ма дади вав черна земя,
млада да гния, млада зелена,
млада зелена, бела цървена,
от сички мимо най-хубавата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.