310. ТА ЧУЛИ ЛИ СТЕ, НЕ ЛИ СТЕ

Вековно наследство

Та чули ли сте, не ли сте,
кина е нова станало
във Смилян село голямо?
Събрали са се момите,
на река платно да белят.
Белили, колко белили,
че се зададе, подаде
Хаджиселков Хасанко
от високата кюприя.
На сиво конче яхаше,
конче му - пиле форкаше,
руба му - огън гореше,
силях му - слонце светеше.
Врут невести избягаха,
една Фатминка остана,
на река платно да бели,
Фатминка торна да бяга,
че си я хвана за рока:
- Хошгелдин, бяла Фатминко.
- Хошбулдун, вакли Хасане!
Полека давай селяма,
че ще да чуе Кичукът,
та ще ми каже през село:
"Хайде, Фатминко, да идем
под тьонка ела висока,
да найдем сенка дебела,
да найдем вода студена,
да седнем да си поседим,
да легнем да си полежим!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.