|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
306. ДУЙНИ МИ, ЛЬОХНИ, БЯЛ ВЯТЪР
Вековно наследство
Дуйни ми, льохни, бял вятър,
раздуй ми бели снегове,
стори ми потчек да мина,
мисля нах Драма да ида,
нах Драма, нах касабата.
Там имам либе в тъмница,
та ворвя да го обидя,
укусчек да му отнеса,
жолтата дуня с вейката,
чорното грозде с лозата,
карлъшка вода студена.
И това ако не стане,
бяло ще лице да продам,
черни ще очи заложа.
Бин лири нося в кисьота
и пак ще да го откупя
от тая тьовна темница.
Устово, дн. кв. на Смолян (Примовски-РНП, 188).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|