30. ОРИСАН ПЕТЪР

Вековно наследство

Остана Донка сираче,
Донка и Петър двамата,
без майка Донка, без баща,
току при брата, при Петра.
Петърчо книга знаеше,
да чете Петър, да пее;
че седна Петър на двора,
на двора Петър, на стола,
бяла си книга държеше,
черно си слово четеше.
Хем чете Петър, хем плаче.
Как го е Донка видяла,
Донка на Петър думаше:
- Байне ле, Петре, байне ле,
що книга четеш и плачеш,
та си не четеш, да пееш,
какото, байне, други път,
други път, друга година?
Петър на Донка думаше:
- Донке ле, сестро, Донке ле,
как да си чета пея?
На книга ми са намярва,
на хубав ден ще да умра,
на хубав ден, на Възкресение!
Как го е Донка зачула,
Донка на Петра думаше:
- Байне ле, Петре, байне ле,
книгата ти е лъжовна!
Донка му е книга дръпнала,
че я в сандъци заключи.
Като си дойде Великден,
и Донка беше станала
на Възкресение сутринта,
че си премяна извади
за нея, Донка, за Петър
и си на Петър думаше:
- Байне ле, Петре, байне ле,
стани си, байне, облечи,
че на черкова ще идем,
че Възкресение ще излезе,
ще излезе, не ще го сварим.
Петър на Донка думаше:
- Донке ле, сестро, Донке ле,
я върви, Донке, я върви,
аз по-подире ще дойда,
Донке ле, аз ща та стигна.
И Донка беше тръгнала.
Вървяла и възчаквала,
да стигне Петър - не стигна.
На черковата отиде,
седяла е Донка, слушала е,
да дойде Петър - не дойде,
в черкова да си запее,
какото Петър други път,
други път, друга година.
Донка се сама усети,
из черковата излезе,
та че си у тях отиде,
че на вратата хлопаше,
като хлопаше, викаше:
- Байне ле, Петре, байне ле,
стани ми, байне, отключи!
Че не и Петър отключи.
Донка си сама отвори,
над дрехите си погледна:
Петърчо лежи загинал,
загнал Петър, заминал!
И Донка беше викнала,
викнала, та е заплакала:
- Байне ле, Петре, байне ле,
що тъй ма хитро излъга,
на черкова ма проводи?
Та са до Бога глас чуло,
Господ ангели думаше:
- Ангели, арахангели,
я слезте долу на земя,
да видите Донка сираче,
що е на Донка, та плаче,
дали е Петър загинал.
Ако е Петър загинал,
загинал Петър, заминал,
`ко му душица срещнете,
Петру душица върнете!
И ангели си тръгнали,
че слезли долу на земя,
Петру душица срещнали,
че му душица върнали.
Та че са Петър съживи,
на дрехите са изправи.
Петър на Донка думаше:
- Донке ле, сестро, Донке ле,
како ти е, Донке, та плачеш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.