|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
297. ДЕВОЙЧЕ, МОМЕ ЛЕ, ДЕВОЙЧЕ
Вековно наследство
Девойче, моме ле, девойче,
девойче, жива ле раздяло,
ка щем се ние разделим?
На сърце ми е легнало,
като две могили ле на поле,
като две чешми ле на деревенкь,
като две звезди ле на небо!
Девойче, моме ле, девойче,
излези, моме ле, девойче,
излези вонка на дворе,
да думам, да се ле надумам,
да гледам, да се ле нагледам!
Че ще далеко ле да ида,
та много малко ле ще седя:
до дванаесе месеца,
да тринаесе ле години;
та врана коня ще яхам,
на жолти зенгии ще стопам,
на синьо седло ще седя,
та първо либе след мене,
па малко дете пред мене.
Чепино (СбНУ 2, 37).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|