29. КАЛУДКА И ТРИ ОРИСНИЦИ

Вековно наследство

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко, Стоене,
попитай, синко, булката:
що по двори ходи грижлива:
грижлива та не весела,
под було черно заноси!
Дали е либе либила,
или и майка домиля?
Стоян Калудка думаше:
- Калудке, пръвно венчило,
Калудке, булка вчерашна,
нещичко ща та попитам,
правичко да ми обадиш:
що по двор ходиш грижлива,
грижлива, та не весела
и черно носиш под було?
Дали си либе либила,
либила, не си го зела?
Аз ли не съм ти на сърце,
или ми къща не аресваш!
Калудка дума Стояну:
- Стоене, моя пръвнино,
Стоене, ново венчило,
като ма питаш, да кажа,
правичко да ти обадя:
нито съм либе либила,
нито ми й мило за майка,
майка и либе-до време;
и ти ми си, холан, на сърце
и къщя ти са хубави;
аз като съм са сторила,
сторила и намерила,
че дошле да ма орисват
три жени, три орисници.
Първата казва, орисва:
"Хай да земеме детето,
майка без дете да остане."
Втората казва, орисва:
"Ха да земеме майка му,
дете сираче да остане."
Трета казва, орисва:
"Мълчете, море, мълчете,
язи ща да го орисам:
да не земаме майка му,
да не земаме детето;
да расте, та да порасте,
да стане двайсет години,
майка му да го ожени,
под було булка да умре!"
Дорде Калудка издума,
и са от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.