286. СВИ СЕ ХОРО НА РАВНА РУДИНА

Вековно наследство

Сви се хоро на равна рудина,
у хорото Миля Загоркиня.
Леко пое - далек глас се чуе,
леко игра - далек земя тресе!
Дочул я е овчар из гората,
па на стадо потиом говори:
- Фала тебе, мое сиво стадо,
тизе лежи под китната круша,
я че слезнем доле у селото,
да се ванем у сред у хорото,
да подстъпнем Миля Загоркина -
да не пое толко гласовито,
да не игра толко тресовито!
Премени се Станко, начини се,
та си тури капа вучетиня
и облече кожух мечитиня.
Па си стана Станко, та си ойде,
та си ойде долу у селото,
па се вана у сред у хорото.
През две, през три нога подвлачуе
да подстъпне Миля Загоркиня,
а Миля му потиом говори:
- Мирно седи, овчарко будалко,
че е тука моя мили брата,
на менека руса глава връти,
а на тебе остра сабля маха!
А Станко ю потиом говори:
- И он юнак, и язека юнак!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.