25. МИРЧО ВОЙВОДА, ТРИ ЗМЕЯ И ЛАМЯ

Вековно наследство

Шетба пошета Мирчо войвода,
шетба пошета по равно поле;
със коня игра - лова да лови,
лова да лови едри елени.
Не изловил е едри елени,
ами излови болнего змея.
Игра Мирчо коня, сабя тегли,
сабя тегли да ми го погуби,
да ми го погуби болнего змея.
Отговори му болнего змея:
- Бре, назад, назад, Мирчо ловджия!
Коня не играй, сабя не тегли,
бре, я не съм си проклета ламя,
бре, току съм си болнего змея;
бре, ние сме си троица братя:
един ми чува нашето село,
другия чува поле Костурско,
бре, я си чувам Перинско върше.
Заборихме се на равно поле,
и ми задребни дребна ми роса
и ми изпадна темна ми мъгла,
и аз не видех - мене убиха,
тука останах болен да лежа.
Бре айде, Мирчо, Мирчо ловджия!
Коня си яхай, сабя си върти,
аз ке те водя в Перинско върше,
бре, тамо има проклета ламя:
кога ми спадне дъжд да ми иде,
тога излезва проклета ламя
да си ми яде белото грозде
и да ми зобе бела пченица.
Бре, сме си троица братя:
един ке гръмне, гръмне и тресне,
други ке пустне, бре, дребна роса,
трети ке пустне, бре, темна мъгла,
ка те излезе проклета ламя
грозде да зобе и бела пченица,
та си проиграй бързата коня,
стига да зобе бела пченица,
стига да яде белото грозде,
стига да чини зиян на лозе!
Пак ми отиде Мирчо ловджия,
пак ми отиде в Перинско върше,
и ми отиде болного змея.
Собрали са се троица братя:
бре, първио ми гръмна и тресна,
повторнио ми облак затемни,
а третио ми мъгла изпустна,
мъгла изпустна дор и до земя,
мъгла изпустна, роса задребни.
Тога излезе проклета ламя
да си ми яде белото грозде
и да си зоби бела пченица.
Сабя замаха Мирчо ловджия,
сабя замаха, ламя погуби.
Тог` се задигнат троица братя,
мъгла сдигнаха и разидаха,
слънце огрея от ясно небе.
Тога ми слезе Мирчо ловджия,
та ми заведе болного змея,
та го отведе във тая гора,
във тая гора гола дълбина.
Тамо имаше, бре, тая мандра,
стадо пасеше в гора зелена,
та го остави Мирчо ловджия,
та го остви на тая мандра,
тамо го пои со пресно млеко,
тамо го пои до три недели,
пак си оздрави болнего змея.
Тога ми стана болнего змея,
побратим фати Мирчо ловджия,
та ми отиде болнего змея
пак да ми чува поле Костурско.
Това ми стори Мирчо ловджия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.