 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
215. КОГА РАСНА, ДИМО ДИМКЕ
Кога расна, Димо Димке,
кога расна та порасна,
та ми стана толкоз мома,
толкоз мома за любене,
за любене, за женене?
Лице имаш ясно слънце,
очи имаш черешови,
вежди имаш гайтаньови,
снага имаш тополова.
Кого видиш - наред гориш,
и мен видя-изгори ма,
изгори ма, изсуши ма,
та ма стори сухо дърво,
дърво пламна -пепел стана.
СбНУгаско (БНТ 6, с. 91).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.