210. БИЛКИ ЗА ОМАГЬОСАНО СТАДО

Вековно наследство

Мама Стояну думаше:
- Я хайде, синко, да идем,
на стърги, синко, да идем,
стадото да си издоим.
Стоян на мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, знаеш ли,
стадото ми не е добре:
млякото, мамо, свършиха
от пустите магьосници.
Утре е, мамо, Еньовден.
Утре се билки събират.
Ти рано рано сабахлян,
на ден ми, мамо, Еньовден,
че иди, мамо, в ливади,
в ливади билки да береш.
Набери, мамо, набери
овчарския, мамо, босиляк,
едностръката тентява,
на млечник цвета набери,
пустата дюлюлянката.
Че бързай да не замръкнеш,
ти иди, мамо, в гората,
откопай, мамо, разковник.
В петък срещу събота
билките, мамо, ще свариш.
В събота ще ги накърмим,
накърмим, мамо, поръсим,
стадото да ни оздравей;
синята, мамо, тентява
и овчарският босиляк -
да ми се стадо усили;
млечника, мамо, млечника -
да им мляко придади;
пустата дюлюлянката -
магии да им отдели;
разковник стадо да пази.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.