21. ОВЧАР И ЗМЕИЦА

Вековно наследство

Мама Тодору питаше:
- Тодоре, синко, Тодоре,
като ми ходиш, синко льо,
седем години млад овчар,
секога весел идеше
у бащини си дворове;
а сега, синко Тодоре,
що ми си толко нажален,
нажален йоще наскръбен
и в лице, мами, потъмял?
Дали ми са, синко, не сдумваш
със твоята млада дружина,
та ми си такъв повянал,
повянал, в лице посърнал?
Тодор мами си думаше:
- Като ма питаш, да кажа
що съм си, мамо, повянал.
Отскоро е, мамо, почнала
млада змеица да иде,
вечер тя да ма находи.
Ако огън гори край нази,
тя при огъня доходи,
главни из огъня си зема,
с тях дружината бие,
па при меня дохожда,
при меня ляга да спиме.
Тодору майка думаше:
- Че каква ми е змеица?
Тодор мами си думаше:
- Хубава, мамо, на лице,
като я, мамо, погледна,
лице и свети кат слънце;
на снага тъннка, висока,
руса и коса златяна.
Мама Тодору думаше:
- Тодоре, миличък майци,
не ходи стадо да пасеш!
мама ще пита, разпита,
със билки да тя окъпе,
змеица да тя намрази.
Питала и разпитвала,
че си мама му изпита
билки змейчяни, омразни,
па си Тодора окъпа.
Рано ранил млад Тодор,
та си на гора отиде
сиво си стадо да пасе.
Кога е било вечерта,
тии си огън наклали
и край огъня заспали,
млад Тодор не заспал.
Като си дошла змеица,
право при огню отишла,
главни из огня земаше,
сичка дружина бияше,
па при Тодора отиде.
Като при него приближи,
змеица от него побегна
в гъста гора прифръкна.
Като змеица пищеше,
цяла гора ехтеше,
сички овчари събуди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.