208. ПРИПЕВКИ ЗА ЕНЬОВДЕН

Вековно наследство

Цървул стяга, въз дол бяга, седни, булка, подай пръстен. (Хайдутин)
Одрана крава през село реве, извади, момне, маламен пръстен. (Гайдарин)
Гривни звекат под възглаве, бръкни, булке, извади пръстен. (Златар)
Жълта дюла недозряла, търси място, где да падне. (Стар ергенин)
Коя е мома дългопола, къщата и преметена. (Мързелива)
Пет на нива, пет на лозе и петнайсет просо женат. (Момък от голямо семейство)
Пъстра птичка под търничка, дъжд я вали, тя не бяга. (Овчар)
Шита риза, недошита, на вратичка отвесена. (Скоро оженване)
Шарени торби гости чакат. (Тази година женитба)
Китка плава низ яз въз яз. (Воденичар)
Попарен петел из село бяга. (Пъдар)
Тиха вода под камъче. (Кротък)
Жълто було трески сбира. (Ще пристане)
Свещи светят по все поле. (Поп)
Из село ходи, чардата сбира. (Говедар)
По поле ходи, стадо си мами. (Овчар)
Самси здравец на камъче. (Сам човек)
Сребърно тасче по море плава. (Богат)
Котки впряга, леща сее. (Сиромах)
Синьо небе, ясни звезди. (Хубавец)
Две глави през плет гледат. (Съсед)
На стол седи, с перо пише. (Учител)
Бяла тояга в черква влязва. (Поп)
Из дюкян ходи, лешници чупи. (Бакалин)
Червено вино, стъклена чаша. (Кръчмар)
Искра хвърчат в каминка. (Ковач)
Кука, пука, по къщи ходи. (Дюлгерин)
Игли стрехи подпират. (Терзия)
Мокри гащи на стена висят. (Рибар)
Жълта бъклица по Дунав плава. (Гемиджия)
Вехта крина, ново дъно. (Вдовец)
Чаша плува по морето. (Пияница)
Златна тояга из село ходи. (Кмет)
Дълги дисаги, късо магаре. (Просяк)
Малка нива, много кръстци. (Много братя)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.