202. ОВЦА ЩИРИЦА И АГНЕТО Й

Вековно наследство

Заблеяла вакла овца,
та си блее деня й ношкя.
Попита я вакъл овчар:
- Е ти мила, вакла овцо,
защо блееш деня й ношкя?
Отговара вакла овца:
- Е тизека, вакъл овчар,
какво язе да не блея?
Веке ми се досадило,
девет годин се щирица
по планина одееки,
тежки звонци носееки,
яловина водееки.
Дочул я самси Господ
на него се дожалило,
та и даде вакло агне,
оягни се девет дена,
девет дена пред Гюргьовден,
девет маки го доили,
десетата неговата.
Кога било на Гюргьовден,
оно агне най-големо;
за Гюргьовден го заклали,
турили го да го печат.
Сите маки тръчат, блеят,
неговата пуста макя,
чапонци си изтрошила,
тръчаеки, блеяеки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.