201. СВЕТИ ГЕОРГИ НА СПАСОВДЕН

Вековно наследство

Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си пееше,
да иде синор да види.
Кога се Гьорги повърна,
идеше и си викаше.
Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле, Гьорги, Гьорги ле,
кога си коня стегаше,
а ти си, сине, пееше,
а сега, Гьорги, ти викаш?
Гьорги на макя говори:
- Та как че, мамо, да пеем:
ка си синори обидох,
есеници огнили,
пролетници не никнали,
а гръсници не сеяни.
Кога е било Спасовден,
Гьорги си коня стегаше,
стегаше и си викаше.
Кога си синор обишел,
върнал се и си запеял.
Макя си Гьорги питуе:
- Синко ле, Гьорги, синко ле,
кога си натам отиде,
тизе си, сине, завика,
а сега идеш и пееш?
Гьорги на макя говори:
- Нали ме, мамо, питуеш,
са че ти, мамо, прикажем:
есеници клас фрълили,
а пролетници - вретена,
а гръсници до колена -
това съм весел, превесел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.