196. ОВЧАР ИЛИ ТЕРЗИЯ?

Вековно наследство

Над Неда върчат дур два гълаба,
дур два гълаба, дур три паона
и си на Неда тихом говорят:
- Я върви, върви, калино Недо,
я върви, върви, я повървявай,
че у вас чакат дур два крондиря,
дур два крондиря, три кализмаря!
Неда на своя леля думаше:
- Ой лельо, лельо, лельо Тодоро,
сама се чудя кого да зема:
дали Ювана, или Стояна?
- По-бол Стояна, не бол Ювана!
Ювана го кажат младо терзийче:
сутрина стане, харшина земе,
низ село тръгне, по кечи седи,
по кечи седи, касаци крови,
касаци крови, булките гледа;
вечер ми доде сръден и гневян,
ни дума дума, ни хуратова.
Стоян го кажат младо ювчерче:
сутрина стане, кривака земе,
кривака земе, низ гора тръгне,
и сняг го бие, и дъжд го лети,
и стадо пасе, и гега вие,
и гега вие, и китки бере;
вечер си доде кален и мокар
и дума дума, и хуратова:
- На ти, момне ле, от гора китки,
перенугови, теменугови!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.