193. ПРОЛЕТ СЕ Е ПУКНАЛА

Вековно наследство

Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала,
се е излело на трева
и стока, маре, и мака;
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на илядници овчици
и на стотини козици.
Сичка е стока весела,
сичко е живо станало,
сичко е живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орач ми оре в полето
полските рамни рудини,
полските цали цалини,
два му волове ангьеле,
стратурково му ралото,
босилкьови му жеглите.
Босильок млогу мерише,
та сичко живо сабуди,
сичките живи животни,
сите по него пойдоа,
сите се Богу молеа:
- Я дай ни, Боже, я дай ни,
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добър берекет!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.