191. ПЕСЕНТА НА ЛЕВЕНТ ПЕЙО

Вековно наследство

Левен Пейо нива ора,
нива ора, песна пее,
песна пее гласовита,
глаша оде дор на царо,
дор на царо и везиро.
Царо пушчи два сеймени,
два сейймени чу`адари,
да дойдое в Пейовите,
в Пейовите тежки порти.
Дваж викнае, триж чукнае,
да излезе Пейовица
гола, боса, по чорапи,
гушоглава, по долама:
- Кой сте вие! Елте дома,
елте горе да ви кладам,
да ви кладам леб да яйте,
леб да яйте, леб сирейне,
леб сирейне, бело млеко!
- Пейовице бре, невесто,
не сме люгя за гредейне,
тук сме люгя за бегайне;
дека ми е левен Пейко?
- Пейо ми е на орайне,
на орайне, на сеейне!
Отидое дор при Пейо:
- Ой ти, Пейо, левен Пейо,
нива ореш, песна пееш,
песна пееш гласовита;
дал ти й нива роделива,
или зевгар много силен,
или жена пречеклива.
- Ей, сеймени, чу`адари,
зевгар ми е много силен,
нива ми е роделива,
жена ми е пречеклива,
пречеклива, преводлива;
и на вазка ве пречека,
ве пречека, ве преводи!
- Сполай тебе, левен Пейо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.