186. ДАРОВЕ ОТ ЦАРИГРАД

Вековно наследство

Янкулица двори мети
и си треби бел`пченица.
Отлетнеле два галамби,
и му фърли Янкулица,
Янкулица бел`пченица:
- Тупайте, тупай галамби,
аз ке ви нешчо йопитам,
йопитам, ке ви разпитам:
да не видоте Янкула?
- Видо`ме ти го, видо`ме,
из Цариград шеташе,
бърза си койна ку`фаше,
мислеше да си киниса;
му ку`фаше на татко му
църна шапка за Великден;
му ку`фаше на майка му
църни че`ли за Великден;
му ку`фаше на братя му
тонки пушки за ловейне;
му ку`фаше на сна`и му
жълти че`ли за Великден
му ку`фаше за сино`й му
фино фесей за Великден;
му ку`фаше на керки му
бели кърпи за Лазара;
му ку`фаше на любна му
бела сая за Великден,
от полите до полите,
до рамена дробни дзвезди;
на плешчите месечина;
на гръндите летносънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.