180. ДЮЛГЕР ИЛИ ОРАЧ?

Вековно наследство

Зарекла ми са й мома Драганка
за три недели вън да не излезе,
пък тя излязла на неделята,
на неделята чарда да изкарва;
де кой я видя, там са замая,
Слънчо я видя и той са замая.
Слънчовата мама на Слънча дума:
- Ой, Слънчо, Слънчо, гидийски сине,
заседни, Слънчо, заседни, синко,
че ми си греял три дни й три нощи,
орачи горят на оралата,
копачи горят на мотиките.
Че си запалил девет дюлгери,
девет дюлгери, осем мастори,
дюлгери горят на япията,
мастори горят под япията,
мастори горят, мома пазарят.
Момата плаче, плаче, не рачи:
- Олеле варе, Тодоре байне,
туй ли съм расла, расла порасла
за дюлгерина, тафраджиина?
Тафра голяма-кесия му празна;
парите малко –треските много.
Дюлгерин яде спукан просяник,
спукан просяник, рядка коприва;
чифчия яде бели самуни,
бели самуни, чести бобове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.