18. РАДА И ТРИ ЗМЕЯ

Вековно наследство

Рада за вода ходила
на Николови кладенци,
ходила и се върнала,
среща и идат три змея,
три змея, три огненика;
първи мина, замина
и подир него втория
и той си Рада замина,
третия не я замина;
най си той Рада задири,
задири, та и думаше:
- Я сложи, Радо, кърчези
и дай ми китка от чело,
та постой да подумаме.
Рада на змейна думаше:
- Недей ма, Змейно, недей ма,
не ми е сега да чакам,
че майка ми е зле болна
от пуста треска огница
и ма за скоро проводи,
дано я сваря със душа,
водица да и занеса!
Змейно на Рада думаше:
- Не думай, Радо, не лъжи,
я лъжи, Радо, другиго,
байна си змейна не лъжи,
не мож`го зере излъга!
Змейно си фърка високо
и гледа змейно широко,
та сичко види и знаи.
Аз видях, Радо, аз видях, (2)
че не е болна майка ти!
Снощи през вази префръкнах,
над вашата къща сламена,
майка ти, магесницата,
майка ти, омайницата,
по срединощи станала,
край огън беше седнала,
жива бе зъми фанала,
в ново ги гърне турила,
та ги на огън печеше,
със бел ги бодил подклада,
черни си думи нарича:
"Както са вият тез зъми,
тъй да са вият, превиват
за Рада турци, българи
и трета вяра цигани!"
Не знаи, Радо, майка ти,
че тебе змей та задиря,
че ти змеица ща станиш!
Туй рече, не доизрече,
змейно си Рада увлече
по широките канари,
ув дълбоките пещери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.