179. ОВЧАР И МОМА ДЕНИЦА

Вековно наследство

Задало ми са беглишко стадо:
две са беглишки, три Стоянови.
Край сяко стадо се огън гори,
се огън гори, се кавал свири,
се агне блее, се куче лае,
се майка има и баща има;
край Стояново не огън свети,
не огън свети, не кавал свири,
не агне блее, не куче лае,
не майка има, не баща има.
Самси бащица, нема майчица:
има майчица-майка мащеа.
Тия й довела мома Деница,
мома Деница, баш убавица;
Стоян я има за мила сестра.
Той си провожда по овчарите,
по овчарите, по другарите,
по другарите за сол, за брашно;
тя не проожда ни сол, ни брашно,
нала проожда витите венци,
витите венци, черна коприна,
черна коприна, черна и червена.
Че търтил, търтил Стоян да бяга
през поляната, през голямата,
през корийката, пазарлийката,
през гробищата, гяурджийските.
Стоянум тейно отподиря вика:
- Върни са, върни, синко Стояне!
- Нема са върна, миличък тейно:
и ти си довел майка мащеа,
тя е довела мома Деница,
мома Деница - баш хубавица.
И аз я имам за мила сестра,
и аз и думам "Тодоро сестро",
тая ми дума "Стоене либе".
И аз проождам по овчарите,
по овчарите, по другарите,
по другарите за сол, за брашно,
тя не проожда ни сол, ни брашно,
нала проожда витите венци,
витите венци, черна коприна,
черна коприна, черна й червена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.