17. РАДКА И ЗМЕЙ

Вековно наследство

- Жениш ме, мамо, годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш,
че женя ли се, или не?
Мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе!
Ката ми вечер дохожда
и тази вечер ще дойде:
змейове - с коне хранени,
змеици - в златни кочии,
змейчета - в кола писани.
Като през гора ще вървят,
гора без вятър ще легне;
като през поле минуват,
поле без огън ще трепти;
като у дома ще дойдат,
къщата, мамо, ще пламне,
от четирите кюшета -
сакън да не се уплашиш!
Току тъй Радка издума,
тънка е пушка гръмнала,
чемшир се порта отвори,
пълен се двор напълни
с змееве, още с змеици.
Змеици Радки думаха:
- Радо ле, мома хубава,
разплитай тънки плетенки -
нашенско ще те оплетем,
нашенско, Радо, змеинско!
Че си Рада оплетоха,
седнаха в златни кочии.
Вървели гора зелена,
настали поле широко -
насреща идат пет кола,
пет кола снопе и сяно.
Радка на змея думаше:
- Змейно ле, огнян, та пламен,
като си огнян, та пламен,
мож`ли запали туй сяно,
туй сяно, още туй снопе?
Змеят на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
снопето, Радке, запалям,
сяното, Радке, не мога,
че има билки всякакви,
кумата и кумунигата,
едностръка тинтява.
Ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя.
Радка бе хитра, разумна,
че си сеното запали,
че се със змея раздели.
Змеят си Ради думаше:
- Радо ле, моме хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че ме тъй хитро изпита,
та се от мене раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.