167. ЛУДО-МЛАДО И ТРИ КИТКИ

Вековно наследство

Засилил` се силна звезда
от Солуна до Костура,
той не била силна звезда,
туку било лудо-младо,
с койната се надигрува
с пушката се надфърлюва
и на койна му говори:
- Ой ви, койна, мой ранинци,
дека вечер ке конваме?
Отговори бърза койна:
- Море, лудо, море, младо,
дека сношчи, тамо й вечер;
тамо има дробно сено,
дробно сено за койната,
лепи чупи за пулейне.
Коя ми е църноока,
тая ми е посестрима -
нека клава, нека крева;
коя ми е сивоока,
тая ми е пара сестра;
коя ми е русокоса,
тая ми е първа любна!
- Сполай тебе, засилил` се,
сполай тебе, силна звездо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.