164. ХУБАВА МОМА РОД НЯМА

Вековно наследство

Тодор с Тодора сборева:
- Мома чичова Тодоро,
батева мома хубава,
излажи баю девойкя!
А Тодора му говоре:
- Та коя бае, та чия?
Тодор Тодори говори:
- Мома хубава Тодоро,
като си толку хубава,
защо си толку глупава?
Я се над вода наведи,
та коя видиш у вода,
тая щеш баю да лажеш!
Тодора щура, глупава,
та се над вода наведе,
виде се сенкя у вода,
та па Тодору говоре:
- Бае Тодоре, Тодоре,
като се, бае, наведох,
наведох, та се огледах,
видох си сенкя у вода,
може ли, бае, да баде?
Нали сме, бае, роднина:
чичо и тата два брата,
мама и стрина етърви,
а ние с тебе чичови!
Тодор Тодори говори:
- Мома хубава Тодоро,
чичова мома хубава,
като си толку хубава,
защо си толку глупава?
Синьото небо край нема,
ситно каменье брой нема,
гаста търница страк нема,
дълбока вода брод нема,
хубава мома род нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.