Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
162. ПАУНОВИ ПЕРА
Вековно наследство
Кирайне, бела-червена,
скоро не бех те видела,
сега те видох на Лазар,
приникнах да те целувам,
посегнах да те здравувам,
ти се със хубост поднесе,
та бега в гора зелена,
дек елен вода пиеше,
дек паун трева пасеше,
окати перя ронеше;
дека ги моми береха,
та ги на венци виеха,
та ги на Лазар носеха
и ги на китки виеха,
та ги на момци даваха.
Софийско (СбНУ 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|