16. САМОВИЛСКО КАЛЕ

Вековно наследство

Заградила самовила,
заградила вито кале
ни на небе, ни на земя,
заградила го в тъмен облак.
Що бе побив побивала,
се юнаци погодени;
що бе преплит преплитала,
се девойки белолики;
що бе пряло прелагала,
се невести чернооки;
що бе покрив покривала,
се дечица пеленчета;
на портите диреците
се кметове белобраде;
що бе подбив подбивала,
се кметици белополи.
Не стигнаха самодиви
седемдесе дребни деца,
да покрие вито кале.
Хабер прати самодива,
хабер прати во Прасково,
на прасковски чорбаджии:
- Да ми дадат прасковчане
край Дунава гъсти села,
да отреба дребни деца,
да покрия вито кале!
Собрале ся прасковчане,
собрале ся, сдумале ся;
не давале самодиви
край Дунава гъсти села,
да обере дребни деца;
давале и планинето,
да излезе со вихрушка,
да обере вити ехли,
вити ехли и борове,
да покрие вито кале.
Ядоса ся самодива,
па излезе на планина;
три дни валя, три дни духа;
изскубала вити ехли,
вити ехли и борове,
та покрила вито кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.