158. ЗА КОГО Е ДЕВОЙКАТА?

Вековно наследство

Млад Деспот се возеше
во две злати краби
со своите синои.
Оделе, що оделе
и ми нашле девойка.
По-голем ми велеше:
- Дай ми изан, татко ле,
да излезам по-напред,
да пръстенвам девойка!
Татко му му велеше:
- Море, синко, малечек,
уще си ми малечек,
не ти требит девойка!
- Моле, татко, милечек,
ако сум си малечек,
имам стрико по-голям,
нему ке я пръстенвам,
нему да я донесам!
Татко изан му даде;
си излезе по-напред,
я пръстенва девойка.
Татко му го провтаса,
я зедеа девойка,
я отнесе дур дома,
брату си му викаше:
- Море, брату, милечек,
аз ти пещеш донесоф,
аль ке ми го кабулиш,
аль не ми го кабулиш?
Имам сина за него!
Брат му си го причека,
го целива в очите.
Я зедое невеста,
си викнае свой люге,
си викнае и попот,
я венчае невеста,
радостта я сторие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.