142. ДОНА НА САМОДИВСКИ ИЗВОР

Вековно наследство

Закукала кукувица,
негде кукне, негде викне,
негде и се глас прочуло,
като кука, она дума:
- Коя майка черка има,
да е рано не изпраща
на извори, на кладенци,
че там има до три вили,
до три вили самодиви;
цвеке берат, китки китат,
китки китат, венци вият,
ем ги вият, ем наричат:
- Коя мома рано рани,
рано рани, рано дойде,
зла неволя че да пати.
Дона макя не слушала
нол ранила на кладенци,
на кладенци, на изворе,
много рано преди зори.
Чекала е стара майка,
чакала е до три дена,
до три дена, до три годин,
нема Дона да си дойде.
Домъчнело Дони маки,
па си пошла на кладенци,
на кладенци, на изворе,
да си тражи млада Дона.
Не е нашла своя Дона,
нал е нашла нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша,
нейна чаша с кобиликата:
ведрото и гъбясало,
чашата и вреж пущила,
кобиликата напъпила,
напъпила, лист пущила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.