134. БРАНКО ЮНАК И БРАНКОВИЦА

Вековно наследство

Станенине, Господине,
ой коладе ле, мой коладе,
Бранко юнак коня кове
и си гужда сребро плочи,
сребро плочи, злато клинци.
Срещу него Бранковица,
Бранковица млада булка.
Бранко юнак проговаря:
- Ой та тебе, млада булке,
млада булке, Бранковице,
не стой, либе, срещу мене,
да не метам мои очи
на твоето бело лице,
ще убода враня коня!
Бранковица отговаря:
- Кови, кови, първо либе,
първо либе, Бранко юнак,
ти не бойсе зарад коня;
само моля да ми кажеш
кои друми ще удариш:
дали горни или долни,
дали кални или прашни?
Ако удариш горни друми,
горни друми, прашни друми,
да си стана ситна роса,
да нарося прашни друми,
да не прашиш свилно рухо.
Ако удариш долни друми,
долни друми, кални друми,
да си стана ясно слънце,
да изсуша кални друми,
да не каляш коню плочи,
коню плочи чисто сребро,
коню клинци сухо злато.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.