13. СТАНА И САМОВИЛА

Вековно наследство

Ми станала руса Стана
на утрина на Великден,
се промена, се наружи,
да ми одит рано в църков.
Стана майка покарала:
- Айти Стано, мила керко,
не одай ми рано в църков;
в църков имат много гяци,
в тебе ке се уполеет,
църкви ке се убореет!
Се налюти руса Стана,
та си зеде бела парта,
си отиде во градина,
та си седна под трендафил.
Колко парта ми отвила,
и я дойде самовила,
самовила, самогорска,
самогорска, прекоморска,
й се фърли на рамена:
- Стани, Стано, да ме дарвиш
от твоето бело лице!
Руса Стана говореше:
- Айти тебе, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело платно!
- А егиди, руса Стано,
да беф брала бело платно,
би я гора заградила
за юнаци, за девойки;
туку стани да ме дарвиш
за твоите църни очи!
- Айде, айде, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело руво!
- А егиди, руса Стано,
да беф брала бело руво,
ке беф дъбье изоблекла;
туку стани да ме дарвиш
за твоето бело гърло!
Стана лепо говореше;
- Айде майка да те дарвит
за мойот кован гердан!
- А егиди, руса Стано,
да беф брала кован гердан,
съта гора ке я обковаф
се со злато и со сребро
за хубави девойки,
за свършени юнаци!
Се разлюти самовила,
я отвърти църни очи,
църни очи от глобови,
бели ръце от рамена,
бързи нодзе от колена.
- Ето тебе, руса Стано,
как се везит на Великден,
на Великден, на добър ден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.