129. ЮНАК ЛОВИ МОМА-КОШУТА

Вековно наследство

Снощи Яврум сърдит доде,
ей коладе, мой коладе,
сърдит, гневян, кон му потян,
кон му потян дребна роса,
ош въздига темна мъгла.
Отговаря Яврум майка:
- Ой та тебя, Яврум синка,
що ти й конче толкоз потно,
толкоз потно дребна роса,
ош въздига темна мъгла?
Отговаря Яврум синка:
- Мълчи, мамо, не ми думай,
да не сляга да отрежа,
да отрежа кончум глава,
кончум глава, кончум крака!
Снош отидох татък долу
да си лова дребна лова,
дребна лова яребица,
ош по-дребна преперица.
Не намерих дребна лова,
дребна лова яребица,
ош по-дребна преперица,
най намерих две кошути;
аз ги гоня, кон ги не гони.
Отговаря Яврум майка:
- Ой та тебя, Яврум синка,
то не било две кошути,
я най било две девойки,
да ти опитват юнаството!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.