|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
124. МОМА И СЛАВЕЙ СЕ НАДПЯВАТ
Вековно наследство
Седнала е малка мома
под бяла, червена трендафела,
да зашива ситен ръкав,
как зашила, тъй запяла.
Отде га зачу пъстър славей,
той на мома отговаря:
- Ой та тебе, малка моме,
я хайде да си попейме:
ако ли ма ти надпейш,
ще ми отрежеш десното крилце;
ако ли та аз надпея,
ше ти отрежа десната ръчица!
Пели два дни, пели три дни;
колкото момата пее,
глас й са още по отваря;
колкото си славей пее,
глас са още изгубва.
Пъстър славей й се моли:
- Ой та моме, малка моме,
не ми режи десното крилце!
Аз ще измътя два славея,
да ти пеят сутрин рано,
сутрин рано, вечер късно,
да ти будят младо войни.
Старозагорско; коледна (Илиев, № 34).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|