123. МОМА И СЛЪНЦЕ СЕ НАДГРЯВАТ

Вековно наследство

Похвали са, коладе, коладе ле, момина мама,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам малка мома,
малка мома хубавица,
по си грее от слънцето!
Как е зачуло ясно слънце,
отговаря ясно слънце:
- Ой та тебе, момина мамо,
изведи си малка мома,
изведи я, доведи я,
да се фанем, обзаложим,
обзаложим голям залог,
да се грейме, надгряваме:
`ко надгрее малка мома,
да ми земе врано конче;
`ко надгрея малка мома,
`ко надгрея, ще я зема!
Извела я й момина мама,
фанали са да се греят,
греяли са, надгрявали,
ясно слънце огреяло й
редом света, редом гора.
Малка мома не можала,
не можала да си огрея.
Лице и се белееше
белееше като пряспа,
като пряспа край плетища,
косата и като елха,
като елха на планина.
Надгряло е ясно слънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.