122. ВИДА МОМА И ОВЧАР

Вековно наследство

Събрали са отбор момци -
Видо ле, момне ле, коладе ле,
да си мятат бели камък.
Мятали го, надмятали са,
никой не може да го надметне.
Отде ги съзря Вида мома,
как отиде и го надметна.
Сдумаа са, сбутаа са
дали ми е Вида мома,
али ми е Ненко овчар;
сдумаа са, сбутаа са:
- Хай да идем татък долу,
татък долу в чаршията,
дето има писани хурки,
писани хурки, и кавали!
Че станаа, отидоа,
татък долу в чаршията,
сичките гледат на хурките,
Вида гледа на кавалите,
на кавалите и на свирките.
Отговаря Вида мома:
- Ой ва вази, отбор момци,
отбор момци, колендарци!
Женски сърца ли носите,
че гледате на хурките,
на хурките, на вретената?
И там не можле да я познаят.
Сдумаа са, сбутаа са:
- Ай да идем татък долу,
татък долу на бял Дунав,
да идеме, да са къпим,
там ако познаем Вида мома;
ако би да й Вида мома,
няма да са разфърли да са окъпе,
ако би да й Нанко овчар,
там ш`са разфърли да са окъпе.
Че станали, че са отишле,
че са отишле на бял Дунав;
сичките са фърлили да са къпат,
Вида мома не са фърга,
не са фърга да са къпи.
Отговарят отбор момци,
отбор момци колендарци:
- Ой та тебя, Нанко овчар,
разфърли са, че са окъпи!
Тя са фърли във бял Дунав
и преплува бял Дунава.
Че се обърна Вида мома,
отговаря отбор момци:
- Язи не съм Нанко овчар,
най съм била Вида мома!
Там познали Вида мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.