12. ЙОВА И САМОВИЛА

Вековно наследство

Мори Йово, моме Йово!
Не найде ли нейде вода,
нейде вода, нейде сенкя,
да омийеш бело лице,
бело лице от прахове,
да омиеш църни очи,
църни очи от съзове?
Туку стана, та си ойде
на планина, на Влаина,
на самовилско езере?
Тамо найде две невести,
две невести, самовили,
де банаа малки деца,
малки деца пеленчина.
Та на Йова говореа:
- Сестрице ле, мори Йово!
Айде, Йово, с нас да идеш,
да ни банаш малки деца,
да ги банаш, да ги лулаш,
малки деца пеленчета,
да ни носиш лаковето,
лаковето и стрелите!
- Е виека, две невести,
две невести самовили!
Много сте ме почекали,
ощ ме мало почекайте,
да преиграм лазарица
и хубави ден Великден,
ден Великден, ден Гергьовден,
па дойдете на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на лулките;
замаглете, запрашете,
мома Йова извишете
вишом небо под облаци,
кой ме види, да ме плаче;
кой ме чуйе, да ме жали.
Йош я мало почекаа,
та преигра лазарица,
лазарица и Великден,
и хубави ден Гергьовден.
Па дойдоа на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на лулките,
замъглиа, запрашиа,
мома Йова извишиа
вишом небо под облаци.
Кой я виде, се я плака;
кой я дочу, се я жали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.