117. ЛУДО-МЛАДО МОМА НАКАЗВА

Вековно наследство

Седи мома, коладе, коладе ле,
навръв града, коладе, коладе ле,
ем си седи, ем си вие,
ем си вие зелен венчец,
зелен венчец от пелинчец,
ем го вие, ем наръча:
- Де ми ниня лудо й младо,
лудо й младо с луда коня,
да ми ютземе зелен венчец,
зелен венчец от пелинчец!
Таман мома тъй продумна,
задало се й лудо й младо,
лудо й младо с луда коня,
че й отзело зелен венчец,
зелен венчец от пелинчец.
Викна мома, провикна са:
- Де ми ниня мойте брата,
мойте брата, девет брата,
я десета най-мил брата,
да ми фанат лудо й младо,
лудо-младо с луда коня;
да не бият, да не бесят,
да го донцат тук до меня,
бия ща го с бяли ръце,
кълна ща го с сребна уста,
веся ща го с черни очи,
беся ща го с руса коса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.