116. МОМА И МОМЪК СЕ ХВАЛЯТ

Вековно наследство

Похваля са, Дойне ле, коладе ле,
малка мома, Добро льо, коладе ле,
снощи вечер на кладенче,
на кладенче, на изворче
пред момите, пред момците:
- Я си имам девят ризи,
девят ризи коприняне
и десета сърма й злато!
Де я зачу Нанко чобан,
той отиде снощи вечер
на кладенче, на изворче,
там завари малка мома.
Отговаря Нанко чобан:
- Ой та тебя, малка моме,
ти ли ми са фалба фаляш,
че си имаш девят ризи,
девят ризи коприняне
и десета сърма й злато?
Я си имам триста ювна,
рогашати, ваклошати;
триста давам, тебя зимам,
че ще идем татак горя
в мойто дори, равни дори,
да ми метеш чардаците
сутром рано, вечер късно.
Кога минат тойте дружки,
че жда речат: "Блазя, блазя,
блазя, блазя на таз душа,
дето мете чардаците
сутром раво, вечер късно."
Наздраве ти, малка моме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.