115. МОМИН СЪН И БОЖА МАЙКА

Вековно наследство

Рано рани малка мома, коладе ле,
та са втурна в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
да си шие ситен ръкав.
Как го шие, сън заюсна,
сън заюсна, сън гледала:
тъмна мъгла, нова кола,
у колата до три китки:
първа китка - ран босилек,
втора китка - желта ружа,
трета китка - червен златор.
Пробуди се малка мома,
че си грабна бели медни,
че си отиде на изв`орчец,
там завари Божа майка,
Божа майка с Млада Бога.
Отговаря малка мома:
- Ой та тебя, Божа мале,
рано раних таз утрина,
таз утрина в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
да си шия ситен ръкав.
Как го шиях, сън заюснах,
сън заюснах, сън гледала:
тъмна мъгла, нова кола,
у колата до три китки:
първа китка - ран босилчец,
втора китка - желта ружа,
трета китка - червен златор.
Отговаря Божа майка:
- Ой та тебе, малка момне,
тази съня не е лоша:
пак за тебя тъмна мъгла,
тъмна мъгла - тежка сватба,
нова кола - сватбарите,
първа китка ран босилчец,
ран босилчец - младоженец,
втора китка желта ружа,
сама си ти млада булка,
трета китка червен златор,
червен златор - млад деверко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.