114. МОМА И ОГЛЕДАЛЦЕ

Вековно наследство

Излезла е малка мома, коладе ле,
бащински конье нареди,
на бел Дунав да ги пови,
напови ги и се върна.
Че са качи на бел камен,
че си фсегна в куин жоба,
та извади огледало,
огледало кокаляно,
та са сама спогледала,
спогледала, продумала:
- Как сам танка, та висока,
белолика, чернойока!
Из път вървят три овчаре,
първи овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
кавал свирих, изпуснах го!
Втори овчар отговаря:
- Мълчи, момне, онемяла,
стадо броях, наброих го,
зарад тойта танка снага,
танка снага фиданкюва,
черни очи черешови!
Трети овчар отговаря:
- Ой та тебе, малка момне,
дето носиш тази китка,
дай га мене на страната,
да га нося по планина,
жа га чукам на бел камен,
жа га пия с пресно мляко,
да са фаля на овчаре,
на овчаре, на другаре:
как е сладка моми китка,
като бел мед по Илинден,
като пиле по Петровден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.