|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
111. МОМА И ДВА ГЪЛЪБА
Вековно наследство
Станянине, Господине!
Мома седи у градина,
у градина под калина,
та си шие свиленица.
Долетеа два гълабе,
та паднаа у калинка,
па си рона калинчица.
Да не ми са два гълабе,
нело са ми годежняци!
А мома ги подшъкуа:
- Ишу, ишу, два гълабе,
не ронете калинчица,
калинчица още сочна,
не е, каже, за зобанье,
и мома е още малка,
не е, каже, за женитба!
Ка ушием свиленица,
ка направим бели дари,
ка порастем като моми,
да си станем на години,
тогай язе че се женим!
Пропъди ги малка мома,
пропъди си два гълабе,
два гълабе, годежняци.
Ойдоа си два гълабе,
остана си малка мома,
та си стана малка мома,
на дваесе и две години,
направи си бели дари,
тогай се е оженила.
Станянине, Господине!
Софийско; коледна (СбНУ 3).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|