110. МОМА И СОКОЛИ СГЛЕДНИЦИ

Вековно наследство

Калина мома рано ранила -
Калино момньо ле, Калинчо ле!
Рано ранила, рано неделя,
че са й умила, та са й уплела,
че си отзела дребни ключове,
че си отключи пъстри сандъци,
та си извади бяла премяна,
бяла премяна, риза сюрмяна,
та са премяни, та са нареди,
че си излязе из мали врата,
из мали врата, та в градинчица,
та си откърши дор три ми пръчи,
дор три ми пръчки, три абълчови,
как ги откърши, тъй ги насади,
как ги насади, тъй ги и кръсти:
"Дор до ми обяд, да са фанете,
дор до ми пладне, цвят да цвятите,
цвят да цвятите, род да родяте,
род да родяте златни абълки!"
Как ги насади, тъй са фанали,
дор до ми обяд, фанали са,
дор до ми пладне, цвята цъфтели,
цвята цъфтели, рода родили,
рода родили, златни абълки.
Отде са зеха до два сокола,
че си кацнаха на абълчица,
крака си бутат, абълки свалят.
Де ги съгледа мома Калина,
та си зацапа със бяли ръце
и си затропа със желти чехли,
да си изпъди до два сокола.
Отговаряха дор два сокола:
- Ой та тебя, мома Калино,
не ни пъди, мома Калино,
ния не сме до два сокола,
я най сме ний два сгледника,
да си сгледваме мома Калина!
Да й наздраве във този дом,
на имане, на стопани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.