11. РАБРО ЮНАК И САМОДИВА

Вековно наследство

Събрале са сабор момци,
сабор момци, отбор момци,
триста момци коледаре,
събрале са на Витуша
да си метат бре бел камик,
да го метат от Витуша,
от Витуша на Перина,
па не могле да го метнат.
Ка си дойде Рабро юнак,
той си метна бре бел камик
от Витуша на Перина,
та си падна вов градина,
вов градина самодивска;
потроши и, поломи и,
поломи и ран босилек.
Разсърди са самодива,
разсърди са, разлюти са.
Та си фана сур елена,
па отиде от Перина,
от Перина до Витуша,
на юнаци отговара:
- Слава Богу, триста момци,
триста момци коледаре,
що ви питам, кажете ми!
Кой си метна бре бел камик
от Витуша на Перина,
та ми падна вов градина,
вов градина самодивска?
Поломи ми, потроши ми,
потроши ми ран босилек!
Оговарат триста момци,
триста момци коледаре:
- Нали питаш, да ти кажам!
Това беше Рабро юнак,
що си метна бре бел камик
от Витуша на Перина!
А Рабро са със своя конь,
със своя конь подиграва
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Разсърди са самодива,
разсърди са, разлюти са,
па си Рабру отговара:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам танка стрелкя,
кой ми е много души,
много души изгубила,
а за тебе що Бог даде!
Па си метна танка стрелкя,
та удари Рабро юнак.
Той си метна щит на себе,
защити си конь и себе,
улови и танка стрелкя,
поотроши я, поломи я,
па си коня подиграва
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Пукна, тресна самодива,
пукна, тресна от ядове!
Па си дума самодива:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам втора стрелкя,
втора стрелкя, двойна стрелкя,
и тя ми е много жени
оставила се вдовици;
да ти предам и трета стрелкя,
трета стрелкя, тройнострелкя,
и тя ми е много майки,
много майки разплакала,
а за твойта що Бог даде!
Фърли стрели каде Рабро,
той си метна щит на себе,
защити си конь и себе;
Улови и танки стрелки,
поломи ги потроши ги
и разигра добра коня,
и развърте буйно копйе,
та удари самодива
между двете черни очи,
накара я в черна земя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.