106. ГЪЛЪБ И СОКОЛ

Вековно наследство

Станенине, Господине!
Чува майка два гълъба,
два гълъба, два сокола:
един ми е сив-бел гълъб,
а друг ми е сив-бел сокол.
Гълъбенце овци пасе,
овци пасе, макя рани;
соколенце с турци ходи,
с турци ходи, тимар държи.
Доде време да се жени,
да се жени гълъбенце,
ала нема триста гроша,
триста гроша, двесте груди.
Па си ойде код брата си:
- Леле брате, сиво сокле!
Дойде време да се женим,
али немам триста гроша,
триста гроша, двесте груди.
Да ми займеш триста гроша,
триста гроша, двесте груди.
Я он си му говоряше:
- Леле брате, сив-бел гълъб!
Да ти займем триста гроша,
кога мислиш да ги върнеш?
Я он си му говоряше:
- Леле брате, сиво сокле!
До че лекье и пролекье,
да продадем вакли овни,
че ти върнем триста гроша,
триста гроша, двесте груди,
че ти върнем и надвърнем!
Вам ви поем, до два брата,
вам ви поем, Бога славим,
от Бога ви много здравье,
от юнаци веселенье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.