100. НОЙКО ЧОБАН И БЕГЛИКЧИИ

Вековно наследство

Станинине, Господине!
Припаднала темна мъгла
по планина, по рудина;
ту припада, ту се дига.
Не е било темна мъгла,
на е било Нойкьо чобан,
със своето сиво стадо.
Пред стадо е стари кехая,
стари кехая, Нойкьо чобан
и по Нойкья Ладо-Младо,
Ладо-Младо, мила брата.
Сиво стадо зачелело,
зачелело, закрилело
воз планина, воз рудина.
бръкна Нойкьо в нова чанта,
та извади меден кавал,
па засвири, та затребе,
та размамя сиво стадо;
размамя го, развраща го,
возвраща го, награща го,
по рудини, по зелени,
по планини, по мъртвини.
Враг изнесе клети турци,
клети турци овчеброе,
тръгнали са на потера,
да си стигнат Нойкьо чобан,
да си преброят сиво стадо.
Попитаха клети турци,
попитаха Нойкьо чобан:
- Слава Богу, стари кехая,
стари кехая, Нойкьо чобан,
я си кажи сиво стадо,
колко ти е на брой стадо,
да не трудим да го броим?
Нойкьо чобан отговаря:
- Фала Богу, клети турци,
клети турци бегликчим,
стадо ми е неброено,
та ми стадо край брой нема:
колко звезди по небето,
толку му са вакли овни;
колко в море ситен песок,
толку ми са яловици;
колко шума по гората,
толку ми са шиледжина.
Не слушаха клети турци,
не слушаха, не верваха,
насекоха илье върше,
заградиха вита страга;
накараха сиво стадо,
да го броят да изброят,
да му земат беглик овци.
Сиво стадо край брой нема.
Откинаха едно крило,
накараха да го броят;
броили го такмо три дни,
такмо три дни и три нощи;
откинаха двейкьо крило,
зафанаха да го броят,
броили го такмо три дни,
такмо три дни и три нощи;
откинаха трейкьо крило,
зафанаха да го броят,
броили го такмо три дни,
такмо три дни и пладнина!
Очи им се угледали,
уста им се разкривили,
нозе им се удървили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.