70. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Трем на българската народна историческа епика

Велчо Маряци думаше:
- Маряцу, бяла коконо,
я ми дрехите събирай:
кинтиша най-големия,
винидишките чорапи
и сукнента антерия-
аз на черкова ще ида. -
Маряца Велчу думаше:
- Не ходи, Велчо, в черкова,
заканят ти се турците,
като та, Велчо, уловят
и ще те, Велчо, затрият!
Велчо Маряци думаше:
- В черкова няма да ходя-
аз на Цариград ще ида,
турците да наковладя:
какви са глави дигнали-
раята рахат не седи!
Току туй Велчо издума,
дворът са пълни, нанълни;
а че си Велча фанаха,
опак му ръце вързаха
и го в тъмница запряха.
Доде са зора зазори,
те ги петима събраха:
Велчо ми, Велчо Жъмджия,
и хаджи Юрдан Брадата,
Иванаки Вражалията,
Николи Гайтанджията,
Йоргито Арбанасчиту.
Като слънцето изгрява,
карат ги, ще ги обесят -
сичките на даръжата,
пък Велча на портиката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.