53. ПРЕВЗЕМАНЕ НА БУДИМ ГРАДА

Трем на българската народна историческа епика

Мори Радо, бяла Радо!
Цар царува в Цариграда,
бяла Рада в Будим града,
цар за Рада войска бере,
войска бере, Будим бие.
Биха турци, биха гърци,
биха млади еничари,
не могле са да разбият
нова града Буденова,
дор не доде Татар паша,
Татар паша със татари:
дваж убиде, триж удари,
стените са разлюляха,
ключелки са отключиха,
портите са отвориха,
та е флягал Татар паша,
Татар паша със татари.
Там завари бяла Рада,
че си седи на одрове
със родени мили братя:
Петра бана побратима,
побратима, влашки краля,
и Ивана мила брата.
Петра бана погубиха,
а Ивана потурчиха,
бяла Рада поробиха.
Вързаха и бяло лице
бяло лице с бяла вала,
черни очи с черна вала,
тънки вежди с тънка вала,
качиха я на кучия,
затвориха прозорците,
та вървяха до три деня.
Преминаха през морето,
презморчени хоро играт.
Кат' ги зачу бяла Рада,
кучаджию проговори:
- Ой та тебе, кучаджию,
кучаджию, брат да ми си,
отвържи ми черни очи,
черни очи, бяло лице
и отвори прозорците,
да погледна горе-долу,
горе-долу на хорото,
дано видя нейде някой
от моята клета рода,
я майчица, я бащица,
я сестрица, я мил братец!
Послуша я кучаджия,
отвърза й черни очи,
черни очи, бяло лице
и отвори прозорците,
та погледна бяла Рада,
та погледна горе-долу,
та не видя нийде някой
от нейната клета рода.
Кучаджия отговаря:
- Ой та тебе, бяла Радо,
ти щеш видя майка, баща,
кога върба грозде роди
и ракита - желти дюли!
Отговаря бяла Рада:
- Ой та тебе, кучаджию,
кучаджию, брат да ми си,
я подай ми влашко ножче,
да разрежа желта дуля
да разкваса мойта уста!
Подаде й влашко ножче -
не разряза желта дуля,
най са в сърцето удари
и от душа са раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.