51. ВОЙНИГАН

Трем на българската народна историческа епика

- Любе Йоване, Йоване,
лето се, любе, зададе,
лятото и пролятото.
Всичките орат и свирът,
пък ти ни ореш, ни свириш,
за кво си толкув кахърен?
Дали ти стадо нездраво,
или йолдаши несгодни,
или не ти съм на сърце?
- Станке ле, мари хубава,
има ли, Станке, има ли,
кат' мойто стадо най-здраво,
кат' моите йолдаш най-сгодни,
кат' тебе либе хубаво?
От цар ми хабер довтаса,
царюви дори да мета,
царюви конье да редя.
Станка Йовану думаше:
- Не бой се, любе, не бой се,
га дойдат те на дорьето,
яз да излеза срещу тях:
"Царьо ле, царьо Мурадьо,
Йован си нема да дойде,
Йован си нема от чедо,
не женско, царьо, не мъжко!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.